"Дядо, знаеш ли, чувам я понякога нощем. Все още плаче... Май още го обича!
– И аз я чувам, синко, но не плаче, защото все още го обича. Човек плаче много по-дълго от обида, отколкото от любов, детето ми. Плаче поради илюзии, поради мечти, които е имал. След една раздяла сълзите измиват ненужното, за да остане чист споменът за любовта. Човек е хубаво да си обича спомена за любовта с някого. Затова нека плаче сега...А ние с теб ще се правим на глухи! Честна капитанска?
– Честна капитанска! А какво е това "илюзия"?
– Нещо нереално, несъществуващо, измислена твоя представа за нещо си. Или най-често– за някого. Но е едно от нещата, в които най-силно вярваш, че съществуват. Разбираш ли?
– Да, нещо като еднорог –... или Бог..."

"Живот в скалите" - Мария Лалева