"Винаги съществува някой, който ни чака в края на пътя, в края на деня, в
самия край на всичко... винаги. Винаги има някой, който ни обича и ни
приема точно такива, каквито сме."
Меша Селимович
Място, което ще докосне съзнанието ти и поне малко ще те обогати духовно. А за някои това би бил шанс да "блеснат интелектуално". Приятно четене.
26 март 2014 г.
15 март 2014 г.
Преди да осъдите живота ми,
обуйте моите обувки
и минете през пътищата,
улиците, планините и долините,
през които съм минал.
Почувствайте болката и радостта ми.
Минете през годините, които съм преживял,
спънете се в камъните, в които се спъвах.
После се изправете и минете по същия път отново,
както съм го минал аз.
Едва тогава можете да ме съдите!
Руми Мевляна
обуйте моите обувки
и минете през пътищата,
улиците, планините и долините,
през които съм минал.
Почувствайте болката и радостта ми.
Минете през годините, които съм преживял,
спънете се в камъните, в които се спъвах.
После се изправете и минете по същия път отново,
както съм го минал аз.
Едва тогава можете да ме съдите!
Руми Мевляна
Животът без любов не е живот! Не се питай, към каква любов да се стремиш
– духовна или материална, божествена или земна, източна или западна…
Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма
етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива
вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато
огънят обикне водата.
„Любов“ Елиф Шафак
„Любов“ Елиф Шафак
Дума
"Обичам те".
Трудна дума.
Тежка дума.
Голяма дума.
Рискована дума!...
И за произнасяне.
И за възприемане.
Александър Геров
Трудна дума.
Тежка дума.
Голяма дума.
Рискована дума!...
И за произнасяне.
И за възприемане.
Александър Геров
14 март 2014 г.
Уравнение
Ще бъда сутрин!
В мене ще изгрееш!
Ще бъдеш слънце
в моята душа!
Ще бъда песен,
мене ще изпееш,
когато аз,
застинал в тишина,
ще бъда в миг,
във който ще се случиш,
отнасяйки до края на света,
истината,
казана без думи -
Обичам те е равно на мълча!
Камен Илиев
В мене ще изгрееш!
Ще бъдеш слънце
в моята душа!
Ще бъда песен,
мене ще изпееш,
когато аз,
застинал в тишина,
ще бъда в миг,
във който ще се случиш,
отнасяйки до края на света,
истината,
казана без думи -
Обичам те е равно на мълча!
Камен Илиев
" В света винаги има двама души, които се търсят било сред пустинята,
било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат,
миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само
този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са
написани от една и съща Ръка. Ръката, която събужда Любовта и която е
създала сродна душа за всеки, който работи, почива и търси съкровища под
Слънцето. Защото, ако не беше така, мечтите на човешката раса нямаше да
имат никакъв смисъл. "
Паулу Коелю
Паулу Коелю
Да, такава съм — несериозна.
И понякога — невъзпитана.
Боледуват очите — от грозното.
Боледува сънят ми — от питанки.
Все грижовни хора край мен.
Все живели и много патили.
Умножавам. Уча деление...
Тази предана математика
е решила човек да ме прави.
Да направи човек и детето ми.
Но в луната вкопчена здраво,
с мъдростта се разминах на метър.
Ще почакам — да се покарате.
Къде е кошчето за съвети?
Е, визитата свърши. Със здраве!
Делим се на хора и на поети.
Камелия Кондова
И понякога — невъзпитана.
Боледуват очите — от грозното.
Боледува сънят ми — от питанки.
Все грижовни хора край мен.
Все живели и много патили.
Умножавам. Уча деление...
Тази предана математика
е решила човек да ме прави.
Да направи човек и детето ми.
Но в луната вкопчена здраво,
с мъдростта се разминах на метър.
Ще почакам — да се покарате.
Къде е кошчето за съвети?
Е, визитата свърши. Със здраве!
Делим се на хора и на поети.
Камелия Кондова
Защо така се случва много често -
привързваме се, с някой се сближим,
а след това раняваме се тежко
и нямаме кураж да си простим...
Защо така е? Кой ще отговори?
Защо е страшно да се раздадеш
на своите най-близки, скъпи хора?
Ах, как боли, когато разбереш,
че някой, на сърцето ти доверен,
внезапно и без срам те е предал,
оказал се подлец и лицемерен,
нелепо обичта ти проиграл.
Приятелството трудно се открива -
до него водят хиляди сълзи...
Защото всичко истински красиво
изстрадва се, преди да се роди...
Таня Чимбулева
привързваме се, с някой се сближим,
а след това раняваме се тежко
и нямаме кураж да си простим...
Защо така е? Кой ще отговори?
Защо е страшно да се раздадеш
на своите най-близки, скъпи хора?
Ах, как боли, когато разбереш,
че някой, на сърцето ти доверен,
внезапно и без срам те е предал,
оказал се подлец и лицемерен,
нелепо обичта ти проиграл.
Приятелството трудно се открива -
до него водят хиляди сълзи...
Защото всичко истински красиво
изстрадва се, преди да се роди...
Таня Чимбулева
Просто е...
На мен ми стигат простите неща,
които Бог на пътя ми е сложил -
паница леща, изворна вода
и топла длан в студеното ми ложе.
Да ме посреща всяка пролет с цвят,
да стъпвам боса върху орна нива...
Не искам чудесата ти, о, свят -
на мен и простотата ми отива.
Додето има в къщата ми жар
и на гърба си нося топла риза,
не ми е нужен пътят за Дакар,
ни Лувъра, ни кулата на Пиза.
Нали за първи път проплакваш гол,
понякога и в сламена постеля...
А след това е просто - хляб и сол...
И жив човек до теб - да ги споделяш...
Ники Комедвенска
които Бог на пътя ми е сложил -
паница леща, изворна вода
и топла длан в студеното ми ложе.
Да ме посреща всяка пролет с цвят,
да стъпвам боса върху орна нива...
Не искам чудесата ти, о, свят -
на мен и простотата ми отива.
Додето има в къщата ми жар
и на гърба си нося топла риза,
не ми е нужен пътят за Дакар,
ни Лувъра, ни кулата на Пиза.
Нали за първи път проплакваш гол,
понякога и в сламена постеля...
А след това е просто - хляб и сол...
И жив човек до теб - да ги споделяш...
Ники Комедвенска
12 март 2014 г.
"Добрите хора никога не свършват.
И не продават хляб и топлина
а подаряват…
милват…
и прегръщат
…целуват
и си тръгват в тишина…
Добрите хора никога не плачат,
за себе си поне
не плачат с глас.
Добрите хора
никога не грачат
с прегракнал от омраза глас…
Не им благодари!
Не искат!
Добрите хора
си отиват в благодат
с едничката вълшебна мисъл:
„Помогнах! Станах по – богат!”
/незв. автор/
И не продават хляб и топлина
а подаряват…
милват…
и прегръщат
…целуват
и си тръгват в тишина…
Добрите хора никога не плачат,
за себе си поне
не плачат с глас.
Добрите хора
никога не грачат
с прегракнал от омраза глас…
Не им благодари!
Не искат!
Добрите хора
си отиват в благодат
с едничката вълшебна мисъл:
„Помогнах! Станах по – богат!”
/незв. автор/
" - Знаете ли какво е приятелството? - попита той.
- Да - отвърна тя. - То означава брат и сестра, две души, които се докосват без да се сливат, като двата пръста на ръката.
- Ами любовта? - продължи Гренгоар.
- О, любовта - отвърна тя и гласът и затрепери. – Двама души, а сякаш са един. Мъж и жена, слети в ангел. Земен рай."
Виктор Юго, "Парижката Св.Богородица"
- Да - отвърна тя. - То означава брат и сестра, две души, които се докосват без да се сливат, като двата пръста на ръката.
- Ами любовта? - продължи Гренгоар.
- О, любовта - отвърна тя и гласът и затрепери. – Двама души, а сякаш са един. Мъж и жена, слети в ангел. Земен рай."
Виктор Юго, "Парижката Св.Богородица"
"Във вестниците, които обработвах преди време пишеше, че unfriend е
думата на 2009 ...Разприятелявам се ... С времето приятелите изчезват по
различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други
постепенно, с неудобство, извинително ... Спират да звънят. Първо не
разбираш. После започваш да проверяваш дали не ти е паднала батерията на
телефона. Остра липса в 5 следобед. В началото трае близо час, после
по-малко. Но никога не изчезва..." Георги Господинов
"... Когато е ерген, човек сякаш е сраснал с вещите в един дом; с
личните си вещи, чието минало, история, собствена стойност и символика
са му скъпи. След като се ожени, започва да живее в дом, който е сраснал
с вещите, в дом, пълен с неуредици, където не е ясно кои вещи на кого
принадлежат. Живее живот, изграден повече върху бъдещето, отколкото
върху миналото, повече върху очакванията, отколкото върху спомените. А
при развод в зависимост от това дали си онзи, който си отива, или който
остава, се оказваш в дом без вещи или пък с вещи без дом. "
"Дворецът на бълхите", Елиф Шафак
"Дворецът на бълхите", Елиф Шафак
11 март 2014 г.
Карлос: Казвал ли съм ти, кога реших,че искам да се оженя за теб?
Габи: Първият път когато ме видя на подиума?
Карлос: Не,тогава знаех,че ще спя с теб. Осъзнах го
в ресторанта на 3-та улица.
Габи: Помня това място.
Карлос: Носеше ефирна бяла рокля. И си поръча огромна порция ребърца. Изяде ги с такова удоволствие, изцапа се до лактите със сос. Имаше месо между зъбите и мазнина по косата. И когато приключи, осъзнах каква беля си. Извади си огледалцето, погледна се и изпадна в толкова звънлив, невъздържан смях. Смехът ти изпълни цялата стая... Реших, че това е смехът, който искам да слушам до края на дните си. Затова ти предложих и няма нищо общо с визията ти.
Габи: Знаеш ли аз кога реших,че искам да съм с теб завинаги?
Карлос: Не, кога?
Габи: Преди около 2 секунди.
Габи: Първият път когато ме видя на подиума?
Карлос: Не,тогава знаех,че ще спя с теб. Осъзнах го
в ресторанта на 3-та улица.
Габи: Помня това място.
Карлос: Носеше ефирна бяла рокля. И си поръча огромна порция ребърца. Изяде ги с такова удоволствие, изцапа се до лактите със сос. Имаше месо между зъбите и мазнина по косата. И когато приключи, осъзнах каква беля си. Извади си огледалцето, погледна се и изпадна в толкова звънлив, невъздържан смях. Смехът ти изпълни цялата стая... Реших, че това е смехът, който искам да слушам до края на дните си. Затова ти предложих и няма нищо общо с визията ти.
Габи: Знаеш ли аз кога реших,че искам да съм с теб завинаги?
Карлос: Не, кога?
Габи: Преди около 2 секунди.
"- Е, Луис, в края на краищата това любов ли е? Или е само похот?
- Има ли разлика?
- И още как. Любовта е да даваш, да им даваш всичко.
- А похотта какво е похотта, Алън?
- Похотта е да вземаш, да им вземаш всичко. Да вземеш всичко, без причина. Е, кое е? Даваш или вземаш?
- И двете. Искам да ѝ дам всичко. Искам да ѝ взема всичко.
- О, Луис, загубен си.."
- "Първороден грях"
- Има ли разлика?
- И още как. Любовта е да даваш, да им даваш всичко.
- А похотта какво е похотта, Алън?
- Похотта е да вземаш, да им вземаш всичко. Да вземеш всичко, без причина. Е, кое е? Даваш или вземаш?
- И двете. Искам да ѝ дам всичко. Искам да ѝ взема всичко.
- О, Луис, загубен си.."
- "Първороден грях"
10 март 2014 г.
"Cветът се променяше, невинността си бе отишла, добродетелите също.
Върху ръждясващия свят бе плъзнала тревога: какво ли не бе изгубено — и
добрите обноски, и безгрижието, и красивите неща! Жените повече не бяха
дами, а и не можеше вече да се вярва на джентълменската дума...."
/"На изток от рая", Джон Стайнбек/
/"На изток от рая", Джон Стайнбек/
"Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал.
Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна.
Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото - престанеш
ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото,
най-градивното свойство на душата. Я се сети за едно велико нещо, дето
да е направено в радост. Било книга, текст, картина. Тъгата е велико
състояние!"
Джоко Росич
Джоко Росич
Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш за някъде, да носиш
нещо, да вярваш, че те чакат, че без тебе не могат, че се взират в
далечината идеш ли. Да изненадаш света с някакво откритие...Не е
възможно да бъдеш излишен на тоя свят. И последният човек е нужен
някъде, някому, за нещо."
"Пътуване към себе си", Блага Димитрова
"Пътуване към себе си", Блага Димитрова
„...Да се любиш с жена и да спиш с нея са две не само различни, но едва
ли не противоположни страсти. Любовта се проявява не чрез плътското
желание /това желание може да се отнася за огромен брой жени/, а чрез
желание да споделиш съня си - това желание бива насочвано само към
една-единствена жена.” „Непосилната лекота на битието”
Милан Кундера
Милан Кундера
7 март 2014 г.
Да кажем "Благодаря" на изминалия ден и да го
изпратим с усмивка и добри чувства!
Всички усилия се връщат рано или късно..По един или друг начин.. Така че каквото и да правиш винаги давай най-доброто от себе си.. Раздавай се.. Без колебания и излишни, несигурни въпроси. Напред не можем да гледаме, но след време, поглеждайки назад, всичко си идва на мястото. Затова.. ако не можеш да се откажеш от нещо.. бори се за него! Бори се докрай. Дори да се окаже, че не е това, което си искал, със сигурност ще си получил десетки други плюсове, направили те по-добър човек !!!
изпратим с усмивка и добри чувства!
Всички усилия се връщат рано или късно..По един или друг начин.. Така че каквото и да правиш винаги давай най-доброто от себе си.. Раздавай се.. Без колебания и излишни, несигурни въпроси. Напред не можем да гледаме, но след време, поглеждайки назад, всичко си идва на мястото. Затова.. ако не можеш да се откажеш от нещо.. бори се за него! Бори се докрай. Дори да се окаже, че не е това, което си искал, със сигурност ще си получил десетки други плюсове, направили те по-добър човек !!!
6 март 2014 г.
Скромно
Хайде на чисто - без капка лъжа:
Да знаеш - аз съм такава.
Мога да помня до кости дъжда.
Но мога и да забравям.
Мога със дъх да полирам сервиз,
но и да чупя чинии.
Мога да бъда самия каприз.
Но и подслон при стихия.
Само със поглед изтръгваш сълза,
но като падна - не плача.
Кротка пуловер за тебе плета,
но и огради прескачам.
Мога да чакам, превърната в бряг.
Но мога и в ден най-черен
да се раздам на някой глупак.
(Ако не си ми верен).
Както износих в утробата плод -
ялова мога да бъда.
Аз съм такава - самият живот.
Ала и ...смъртна присъда.
Камелия Кондова
Хайде на чисто - без капка лъжа:
Да знаеш - аз съм такава.
Мога да помня до кости дъжда.
Но мога и да забравям.
Мога със дъх да полирам сервиз,
но и да чупя чинии.
Мога да бъда самия каприз.
Но и подслон при стихия.
Само със поглед изтръгваш сълза,
но като падна - не плача.
Кротка пуловер за тебе плета,
но и огради прескачам.
Мога да чакам, превърната в бряг.
Но мога и в ден най-черен
да се раздам на някой глупак.
(Ако не си ми верен).
Както износих в утробата плод -
ялова мога да бъда.
Аз съм такава - самият живот.
Ала и ...смъртна присъда.
Камелия Кондова
Монолог на чашка кафе
Защо избрах него ли, питаш?
Такава красива жена като мене,
по ти прилича на тебе?
Ти си по-хубав, по-умен!
Всичко при тебе е с по...
По-голяма марка кола,
по-големи връзки,
по-големи роднини,
по-голямо място
заемаш в живота.
Знаеш да се харесваш на всички,
но точно това... не ми харесва на мене.
Ти си просто рекламен,
ти си съвсем идеален,
но... извинявай, това ми е скучно!
Оглеждаш ме вещо,
навярно така си купуващ
ценните вещи - със сметка,
колко ще бъдат на мода,
е, нека завиждат там простите хора.
Аз пък обичам, когато ме гледат,
друго да има в очите отсреща,
нещо, което го нямаш, прощавай.
Ти си по-хубав, по-умен,
но не и за мене.
Келнер, плаща! Не, не ставай,
пий си кафето - ще ти изстине,
Аз тръгвам, защото не искам да чака -
той ме ревнува, обича, умира за мене!
Как само се кара, когато е гневен.
Какво още има? Пусни ми ръката!
А, защо избрах Него пред тебе ли?
Не можеш да го преглътнеш?
Ето, виждаш ли,
ти даже не можеш да губиш...
Иля Велчев
Такава красива жена като мене,
по ти прилича на тебе?
Ти си по-хубав, по-умен!
Всичко при тебе е с по...
По-голяма марка кола,
по-големи връзки,
по-големи роднини,
по-голямо място
заемаш в живота.
Знаеш да се харесваш на всички,
но точно това... не ми харесва на мене.
Ти си просто рекламен,
ти си съвсем идеален,
но... извинявай, това ми е скучно!
Оглеждаш ме вещо,
навярно така си купуващ
ценните вещи - със сметка,
колко ще бъдат на мода,
е, нека завиждат там простите хора.
Аз пък обичам, когато ме гледат,
друго да има в очите отсреща,
нещо, което го нямаш, прощавай.
Ти си по-хубав, по-умен,
но не и за мене.
Келнер, плаща! Не, не ставай,
пий си кафето - ще ти изстине,
Аз тръгвам, защото не искам да чака -
той ме ревнува, обича, умира за мене!
Как само се кара, когато е гневен.
Какво още има? Пусни ми ръката!
А, защо избрах Него пред тебе ли?
Не можеш да го преглътнеш?
Ето, виждаш ли,
ти даже не можеш да губиш...
Иля Велчев
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с
различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе една голяма
чаша и я напълни с топчета за голф. Попита студентите дали съдът е
пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха, че съдът е пълен.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.
- Сега - каза професорът, когато смехът утихна - искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща.
И продължи:
- Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите и подредите къщата. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.
Една от студентките вдигна ръка и попита:
- А какъв беше смисълът на бирата?
Професорът се усмихна.
- Радвам се че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха, че съдът е пълен.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.
- Сега - каза професорът, когато смехът утихна - искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща.
И продължи:
- Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите и подредите къщата. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.
Една от студентките вдигна ръка и попита:
- А какъв беше смисълът на бирата?
Професорът се усмихна.
- Радвам се че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири.
"Целия си живот съм прекарала като риба в аквариум, в безопасност зад
стъклото, зад прозрачната, но и непреодолима преграда. Можех да
наблюдавам бляскавия свят отвън и да си представям себе си в него, ако
искам.
[...] Струва ми се, че съм привикнала със стъклото и се ужасявам, че когато то се счупи, когато остана самичка, ще се излея насред непозната шир и ще започна да се мятам безпомощно, изгубена и жадна за глътка въздух."
"А планините ехтяха", Халед Хюсейни
[...] Струва ми се, че съм привикнала със стъклото и се ужасявам, че когато то се счупи, когато остана самичка, ще се излея насред непозната шир и ще започна да се мятам безпомощно, изгубена и жадна за глътка въздух."
"А планините ехтяха", Халед Хюсейни
Тиха нежност във нощи сатенени
С тихи стъпки пресичам нощта,
към съня ти вървя, Обич моя.
Сред безумния бяг на света,
само там мога днес да съм твоя.
И прости, че за тебе не бях
тиха нежност във нощи сатенени,
че прегръщах по-тежкия грях
да сънувам, че ти си до мене.
Да се вглеждам във други очи,
да жадувам за твоите само,
да потъвам в море от лъжи,
а да знам - само себе си мамя.
Днес без теб съм горчива луна,
единаци по мене ще вият.
Днес съм сянка безплътна в нощта
и от себе си в мрака се крия.
И след толкова мъртви мечти,
нищо друго след теб не остана -
само вечност от нощи и дни
и душата ми разпиляна.
Мария Вергова
С тихи стъпки пресичам нощта,
към съня ти вървя, Обич моя.
Сред безумния бяг на света,
само там мога днес да съм твоя.
И прости, че за тебе не бях
тиха нежност във нощи сатенени,
че прегръщах по-тежкия грях
да сънувам, че ти си до мене.
Да се вглеждам във други очи,
да жадувам за твоите само,
да потъвам в море от лъжи,
а да знам - само себе си мамя.
Днес без теб съм горчива луна,
единаци по мене ще вият.
Днес съм сянка безплътна в нощта
и от себе си в мрака се крия.
И след толкова мъртви мечти,
нищо друго след теб не остана -
само вечност от нощи и дни
и душата ми разпиляна.
Мария Вергова
"И тъкмо когато топлото време ме подлъгваше да бъда ефирна и нежна, да
обличам най-слънчевите рокли от гардероба си, и то вземе, че се разсърди
и разфучи като ядосано женище. Ту дъждовно, ту мартенско снежно. В
такива дни винаги се сещах какво ми казваше баба: - Март, е женски
месец, чедо. С непостоянен характер. Ту се сърди, ту се смее. Затова
открай време март си отива с достойнство."
"Рошавите мисли на едно влюбено момиче", galia.k
"Рошавите мисли на едно влюбено момиче", galia.k
5 март 2014 г.
"Гневът й утихна и премина в нещо по-лошо - нещо, което никога не бях
виждал в нея: примирена, пораженческа тъга. Знаех, че е грях да
предизвикваш такова чувство у жена, у всяка жена. И докато гледах как
малката й усмивка угасва, знаех, че рано или късно ще си платя за това."
"Шантарам"- Грегъри Дейвид Робъртс
"Шантарам"- Грегъри Дейвид Робъртс
Баба и дядо се скарали и сърдитата баба решила да накаже дядото като не
му говори. На другия ден дядото напълно забравил за снощната караница,но
бабата сърдито не продумвала и дума. Какво ли не правил дядото,но не
могъл да промени настроението на жена си и тя все така сърдито мълчала.
Накрая той започнал да рови по шкафовете и чекмеджетата. Бабата го
гледала,гледала, но накрая не издържала и го попитала:
-Какво ровиш там стар глупако!-троснала се бабата.
-Слава Богу,намерих го - ухилил се дядото.
-Твоят глас!-казал мило дядото...
-Какво ровиш там стар глупако!-троснала се бабата.
-Слава Богу,намерих го - ухилил се дядото.
-Твоят глас!-казал мило дядото...
"Добро утро."
"Как мина денят ти?"
"Пази се."
"Пиши ми, когато се прибереш, за да знам, че си добре."
"Сладки сънища."
"Как си?"
"Надявам се, че се чувстваш по-добре."
"Липсваш ми."
"Лека нощ."
"Можеш ли да наминеш?"
"Може ли да намина?"
"Може ли да те видя?"
"Може ли да ти се обадя?"
"Красива си."
"Искаш ли нещо за пиене?"
"Внимавай!"
"Какво си намислила?"
"Как протича денят ти?"
"Всичко ще се оправи."
"До теб съм."
"Нуждаеш ли се от нещо?"
"Гладна ли си?"
"Просто исках да чуя гласът ти."
"Нуждая се от теб."
Не е нужно да чуеш "Обичам те", за да знаеш, че някой те обича. Слушай внимателно. Хората ти казват, че те обичат много по-често, отколкото си мислиш.
"Как мина денят ти?"
"Пази се."
"Пиши ми, когато се прибереш, за да знам, че си добре."
"Сладки сънища."
"Как си?"
"Надявам се, че се чувстваш по-добре."
"Липсваш ми."
"Лека нощ."
"Можеш ли да наминеш?"
"Може ли да намина?"
"Може ли да те видя?"
"Може ли да ти се обадя?"
"Красива си."
"Искаш ли нещо за пиене?"
"Внимавай!"
"Какво си намислила?"
"Как протича денят ти?"
"Всичко ще се оправи."
"До теб съм."
"Нуждаеш ли се от нещо?"
"Гладна ли си?"
"Просто исках да чуя гласът ти."
"Нуждая се от теб."
Не е нужно да чуеш "Обичам те", за да знаеш, че някой те обича. Слушай внимателно. Хората ти казват, че те обичат много по-често, отколкото си мислиш.
4 март 2014 г.
Продавам самота. Запазена и цяла,
обгрижвана и чиста, полирана до бяло.
Познавам я добре. Със нея съм живяла.
Била ми е легло. Била ми е и тяло.
Върви в комплект със студ, със тъмнина и болка.
Цената е добра.Печелиш обиколка
на цял един живот,на всеки миг на радост,
на всеки миг любов, на всяка малка гадост.
Разменям самота за седем грама нежност,
за полъх от крило, за морската безбрежност.
За устните на мъж, в които да се скрия,
за малка щипка трепет, прашинка от магия.
Дарявам самота. Кажете, кой я иска?
Не пие. Не краде.Да вика не ѝ стиска.
Не плаче. Не яде. Не иска нова дреха.
Единствено убива надеждата в човека.
Мая Стамболи
обгрижвана и чиста, полирана до бяло.
Познавам я добре. Със нея съм живяла.
Била ми е легло. Била ми е и тяло.
Върви в комплект със студ, със тъмнина и болка.
Цената е добра.Печелиш обиколка
на цял един живот,на всеки миг на радост,
на всеки миг любов, на всяка малка гадост.
Разменям самота за седем грама нежност,
за полъх от крило, за морската безбрежност.
За устните на мъж, в които да се скрия,
за малка щипка трепет, прашинка от магия.
Дарявам самота. Кажете, кой я иска?
Не пие. Не краде.Да вика не ѝ стиска.
Не плаче. Не яде. Не иска нова дреха.
Единствено убива надеждата в човека.
Мая Стамболи
Влюби се в мен!
Влюби се в мен , влюби се,
веднъж ти моите устни докосни,
и таз целувка аз ще си запазя,
за миг или за вечност може би!
Но знай аз няма да забравя,
твоя поглед остър и студен!
И в моя образ ще остане
усмивката от оня ден!
Сбогом и бъди щастлив!
Аз вече се отказвам,
но другата , която ще плениш
така недей наказва!
ДИМИТРИНА ПЕТРОВА
веднъж ти моите устни докосни,
и таз целувка аз ще си запазя,
за миг или за вечност може би!
Но знай аз няма да забравя,
твоя поглед остър и студен!
И в моя образ ще остане
усмивката от оня ден!
Сбогом и бъди щастлив!
Аз вече се отказвам,
но другата , която ще плениш
така недей наказва!
ДИМИТРИНА ПЕТРОВА
"Можем да говорим за любовта и да изпишем хиляди книги за нея, но любовта ще е различна за всеки от нас, защото трябва лично да я преживеем. Любовта няма нищо общо с представите, тя е свързана с действието. Любовта в действие може да донесе само щастие. Страхът в действие може да предизвика само страдания.
Единственият начин да овладеете любовта е да я практикувате. Не е необходимо да оправдавате любовта си, да я обяснявате, необходимо е само да се упражнявате в любов."
"Умението да обича" - Дон Мигел Руис
Единственият начин да овладеете любовта е да я практикувате. Не е необходимо да оправдавате любовта си, да я обяснявате, необходимо е само да се упражнявате в любов."
"Умението да обича" - Дон Мигел Руис
"Е да, който е сам, не може да бъде изоставен. Но понякога, вечер, изкуствената черупка се пука, животът се превръща в някаква хълцаща, натрапчива мелодия, някакъв вихър от див копнеж, от жажда, тъга и надежда да се измъкнеш от безмисления шемет, да се измъкнеш от безмисленото еднозвучно свирене на тази вечна латерна, все едно накъде ще поемеш. Ах, тази жалка потребност от малко топлота, не можеха ли да я дадат две ръце и едно сведено над теб лице? Или това бе само отказ, бягство? Имаше ли нещо друго освен самотата? "
"Трима другари" Е. М. Ремарк
"Трима другари" Е. М. Ремарк
Така ми се влюбва, разбираш ли? В твоите красиви очи, които съня ми разбиват и палят в небето звезди. Така ми се влюбва в умората, когато в леглото мълчим и просто ненужни са хората, лъжите и силния грим. Така ми се влюбва в гласа ти и в тихия ромон на дъжд. А може би вече съм влюбен, наивно така изведнъж? Така ми се влюбва разбираш ли? И точно, и точно в теб.
3 март 2014 г.
"...Но в едно нещо съм сигурна. Импулсивността не е същото като смелостта. Истинската смелост идва от сърцето. Понякога е нужна повече смелост не да скочиш, а да останеш на мястото си. Когато всеки от нас погледне в огъня, трябва да реши сам за себе си какво да направи."
"Дъщерята на пеперудите, Мери Алис Монро
"Дъщерята на пеперудите, Мери Алис Монро
"Всичко това й дойде на ум през късия миг, в който го гледаше, и всичко това намери израз в тъмната руменина, която се разля изведнъж по красивото й, гладко като слонова кост лице. Очите й добиха вълнуващ и топъл блясък, дишането й стана по-бързо, устните й замръзнаха в усмивка на копнеж, сякаш искаха да му кажат: „Аз те търсех цял живот!…Тя продължаваше да го гледа втренчено, а очите й, наситени с копнеж и надежда, сякаш добавяха: „Помогни ми, помогни ми да се спася!…“"
Димитър Димов, "Тютюн"
Димитър Димов, "Тютюн"
"Попитах те какво искаш, а ти каза:
"Кутийка."
"За какво ти е?"
"Да слагам разни неща."
"Какви неща?"
"Каквито ми падне" - рече ти.
Добре, ето ти кутийката. В нея съм сложил всичко, почти всичко, което имам, но тя пак не е пълна. В нея има и болка, и възбуда, добри и лоши чувства, зли и светли помисли, радостта на първозачатието, и малко отчаяние, и неописуемият възторг на съзиданието.
И освен това - цялата ми благодарност и обич към тебе.
А кутийката пак не е пълна."
Джон Стайнбек до Паскал Ковичи, предисловие към "На изток от рая"
"Кутийка."
"За какво ти е?"
"Да слагам разни неща."
"Какви неща?"
"Каквито ми падне" - рече ти.
Добре, ето ти кутийката. В нея съм сложил всичко, почти всичко, което имам, но тя пак не е пълна. В нея има и болка, и възбуда, добри и лоши чувства, зли и светли помисли, радостта на първозачатието, и малко отчаяние, и неописуемият възторг на съзиданието.
И освен това - цялата ми благодарност и обич към тебе.
А кутийката пак не е пълна."
Джон Стайнбек до Паскал Ковичи, предисловие към "На изток от рая"
2 март 2014 г.
Съвети от непалските мъдреци за дълъг и здравословен живот
- Говори бавно, но мисли бързо.
- Не съди хората по техните роднини.
- Когато казваш "Обичам те" - кажи истината!
- Когато казваш "Съжалявам" - гледай човека в очите.
- Никога не се смей на нечии мечти.
- Давай на хората повече, отколкото очакват и го направи на драго сърце.
- Винаги пази в главата си любимото си стихотворение.
- Уважавай себе си, уважавай другите, бъди отговорен за всички свои действия.
- Не позволявай малък спор да разруши голямо приятелство.
- Говори бавно, но мисли бързо.
- Не съди хората по техните роднини.
- Когато казваш "Обичам те" - кажи истината!
- Когато казваш "Съжалявам" - гледай човека в очите.
- Никога не се смей на нечии мечти.
- Давай на хората повече, отколкото очакват и го направи на драго сърце.
- Винаги пази в главата си любимото си стихотворение.
- Уважавай себе си, уважавай другите, бъди отговорен за всички свои действия.
- Не позволявай малък спор да разруши голямо приятелство.
Абонамент за:
Публикации (Atom)