Карлос: Казвал ли съм ти, кога реших,че искам да се оженя за теб?
Габи: Първият път когато ме видя на подиума?
Карлос: Не,тогава знаех,че ще спя с теб. Осъзнах го
в ресторанта на 3-та улица.
Габи: Помня това място.
Карлос: Носеше ефирна бяла рокля. И си поръча огромна порция ребърца. Изяде ги с такова удоволствие, изцапа се до лактите със сос. Имаше месо между зъбите и мазнина по косата. И когато приключи, осъзнах каква беля си. Извади си огледалцето, погледна се и изпадна в толкова звънлив, невъздържан смях. Смехът ти изпълни цялата стая... Реших, че това е смехът, който искам да слушам до края на дните си. Затова ти предложих и няма нищо общо с визията ти.
Габи: Знаеш ли аз кога реших,че искам да съм с теб завинаги?
Карлос: Не, кога?
Габи: Преди около 2 секунди.