14 март 2014 г.

Да, такава съм — несериозна.
И понякога — невъзпитана.
Боледуват очите — от грозното.
Боледува сънят ми — от питанки.
Все грижовни хора край мен.
Все живели и много патили.
Умножавам. Уча деление...
Тази предана математика
е решила човек да ме прави.
Да направи човек и детето ми.
Но в луната вкопчена здраво,
с мъдростта се разминах на метър.
Ще почакам — да се покарате.
Къде е кошчето за съвети?
Е, визитата свърши. Със здраве!

Делим се на хора и на поети.

Камелия Кондова


Няма коментари:

Публикуване на коментар