"... Когато е ерген, човек сякаш е сраснал с вещите в един дом; с личните си вещи, чието минало, история, собствена стойност и символика са му скъпи. След като се ожени, започва да живее в дом, който е сраснал с вещите, в дом, пълен с неуредици, където не е ясно кои вещи на кого принадлежат. Живее живот, изграден повече върху бъдещето, отколкото върху миналото, повече върху очакванията, отколкото върху спомените. А при развод в зависимост от това дали си онзи, който си отива, или който остава, се оказваш в дом без вещи или пък с вещи без дом. "
"Дворецът на бълхите", Елиф Шафак