"Истината, приятелю, е, че човек може да бъде нещастен в рая и щастлив в ада. Зависи кой го придружава..."
Джон Стайнбек
Място, което ще докосне съзнанието ти и поне малко ще те обогати духовно. А за някои това би бил шанс да "блеснат интелектуално". Приятно четене.
27 ноември 2014 г.
24 ноември 2014 г.
"Дядо, знаеш ли, чувам я понякога нощем. Все още плаче... Май още го обича!
– И аз я чувам, синко, но не плаче, защото все още го обича. Човек плаче много по-дълго от обида, отколкото от любов, детето ми. Плаче поради илюзии, поради мечти, които е имал. След една раздяла сълзите измиват ненужното, за да остане чист споменът за любовта. Човек е хубаво да си обича спомена за любовта с някого. Затова нека плаче сега...А ние с теб ще се правим на глухи! Честна капитанска?
– Честна капитанска! А какво е това "илюзия"?
– Нещо нереално, несъществуващо, измислена твоя представа за нещо си. Или най-често– за някого. Но е едно от нещата, в които най-силно вярваш, че съществуват. Разбираш ли?
– Да, нещо като еднорог –... или Бог..."
– И аз я чувам, синко, но не плаче, защото все още го обича. Човек плаче много по-дълго от обида, отколкото от любов, детето ми. Плаче поради илюзии, поради мечти, които е имал. След една раздяла сълзите измиват ненужното, за да остане чист споменът за любовта. Човек е хубаво да си обича спомена за любовта с някого. Затова нека плаче сега...А ние с теб ще се правим на глухи! Честна капитанска?
– Честна капитанска! А какво е това "илюзия"?
– Нещо нереално, несъществуващо, измислена твоя представа за нещо си. Или най-често– за някого. Но е едно от нещата, в които най-силно вярваш, че съществуват. Разбираш ли?
– Да, нещо като еднорог –... или Бог..."
"Живот в скалите" - Мария Лалева
"Любовта няма нужда от сложности... Тя е безкрайно проста. И може да има
много имена. И форми. И места. Може да е слънчева, звездна, на
половинки, на точици, на сфери, с калинки или пък с неделни цветни
миниатюри... Но винаги е проста. Без излишна украса... Просто Любов...
Където и да е. Когато и да е.."
Вечер е..
Време за нежност и мечти..
Красивите вечери раждат красиви приказки..
Вечер е..
Време за нежност и мечти..
Красивите вечери раждат красиви приказки..
"..има такива дни..Говоря, за дни, които започват, като че току-що си
пропуснал да помогнеш на някого. Говоря за дни, в които без причина
разливаш кафе, вратите заяждат или някой те настъпва без да разбере.
Дни, в които жените изглеждат прекалено гримирани, а мъжете говорят
ниско и гърлено. Дни, в които знаеш,че нещо невидимо между теб и този
свят се е пропукало...има такива дни.."
4 ноември 2014 г.
29 октомври 2014 г.
"...Ако
имах от бродираните райски платове, извезани със златна и сребърна
светлина, сините, избелелите и мрачните платове на нощта и светлината, и
полумрака, бих ги постлал под твоите крака. Но аз съм беден и имам само
моите мечти, постлал съм моите мечти под твоите крака, стъпвай леко,
защото стъпваш върху моите мечти..."
Уилям Бътлър Йейтс
Уилям Бътлър Йейтс
"Има два пътя, по които хората могат да поемат.
Те могат да се забавляват сега, а да платят по-късно или да платят сега, а да се забавляват по-късно.
Независимо какъв избор ще направят, едно е неминуемо- животът ще изисква от тях да платят.
Често когато плащаме по-късно, цената е по-висока!"
Те могат да се забавляват сега, а да платят по-късно или да платят сега, а да се забавляват по-късно.
Независимо какъв избор ще направят, едно е неминуемо- животът ще изисква от тях да платят.
Често когато плащаме по-късно, цената е по-висока!"
Джон Максуел
20 октомври 2014 г.
"Не
допущайте нито да влизат в сърцето ви, нито да излизат от него
отрицателни чувства. Защо трябва да се одумвате едни-други? Влезе ли
някое отрицателно чувство в сърцето ви, веднага го повърнете назад...
Допуснете ли нещо да излезе през устата, то трябва да бъде най-хубаво.
Не е позволено на човешкия език да си служи с отрицателни и горчиви
думи."
Петър Дънов
Петър Дънов
"
Животът е твърде кратък, за да го споделяте с личности, които сякаш
изсмукват живеца от вас. Ако някой ви иска край себе си, ще направи
място за вас. Не е нужно да се борите за кътче в сърцето му. Никога,
никога не се натрапвайте или доказвайте на някого, който нееднократно е
пропуснал да забележи качествата ви."
Марк О'Брайън
Марк О'Брайън
"Разбрах, че болката, причинявана ми от другите, всъщност е била тяхната
собствена болка, която са проектирали върху мен..Щастливите хора никога
не се отнасят с другите по този начин..Те никога не съдят околните, а
живеят както има харесва,,дори и да не одобряват избора им, все пак
изпитват уважение към него...
Разбрах, че не мога да контролирам друг човек- хората се променят само когато искат и само когато са готови за това."
Разбрах, че не мога да контролирам друг човек- хората се променят само когато искат и само когато са готови за това."
16 октомври 2014 г.
14 октомври 2014 г.
"Когато
човек вярва в себе си, не се опитва да убеждава другите. Когато е
доволен от себе си, не се нуждае от одобрението на другите. Когато човек
се приема, целият свят го приема. Ако сте депресирани, живеете в
миналото. Ако сте загрижени, живеете в бъдещето. Ако сте в мир, живеете в
настоящето."
Лао Дзъ
Лао Дзъ
8 октомври 2014 г.
Една мишка много се страхувала от котката.
Съжалил я един вълшебник и я превърнал в котка.
Тогава тя започнала да се страхува от кучето,
вълшебникът я превърнал в куче този път.
Но сега нашата мишка-куче почнала да се страхува от пантерата.
Като пантера почнала да се страхува от ловеца.
Съжалил я един вълшебник и я превърнал в котка.
Тогава тя започнала да се страхува от кучето,
вълшебникът я превърнал в куче този път.
Но сега нашата мишка-куче почнала да се страхува от пантерата.
Като пантера почнала да се страхува от ловеца.
Тук вече вълшебника се предал и
превърнал пантерата отново в мишка, казвайки й:
"Докато носиш сърце на мишка, никоя външна промяна не е в състояние да ти помогне!"
превърнал пантерата отново в мишка, казвайки й:
"Докато носиш сърце на мишка, никоя външна промяна не е в състояние да ти помогне!"
4 октомври 2014 г.
"Когато
се чувстваме толкова важни, че няма място за другите, когато се мислим
за толкова заслужили, че не виждаме по-далеч от носа си, когато си
въобразяваме, че сме прекрасни, и не допускаме друга възможност, освен
да притежаваме всичко, което сме пожелали, тогава суетата, подлостта,
глупостта и низостта ни правят жалки. Не егоисти, а жалки. Жал-ки!"
"Нека ти разкажа" -Хорхе Букай
"Нека ти разкажа" -Хорхе Букай
"Само редом с любим човек можеш да се сдобриш с най-лошия терен. Да
се привържеш към най-сив и суров пейзаж, да минеш през кал и пепел с
усмивка. Само редом с любим човек можеш да понесеш най-пустинния път и
колкото безкраен да е той, да ти се стори кратък. И да не искаш никога
да свърши тоя тежък път. По-добре най-лош и мъчителен път с любов,
отколкото най-хубав път без любов. Впрочем има ли хубав път без любов?"
"Пътуване към себе си" - Блага Димитрова
"Пътуване към себе си" - Блага Димитрова
30 септември 2014 г.
Очевидно
И да се смеем, и да плачем –
живеенето е за малко.
За малко само нещо значим.
Една черта от химикалка.
И да се смеем, и да плачем –
живеенето е за малко.
За малко само нещо значим.
Една черта от химикалка.
Приятели – дано са здрави.
Деца – дано да са щастливи.
Това най-много да оставим.
Довиждане – и си отиваме.
И нищо няма да си вземем.
И нищичко не притежаваме.
Освен, назаем, малко време.
И радостта, която даваме.
Мария Донева
Деца – дано да са щастливи.
Това най-много да оставим.
Довиждане – и си отиваме.
И нищо няма да си вземем.
И нищичко не притежаваме.
Освен, назаем, малко време.
И радостта, която даваме.
Мария Донева
29 септември 2014 г.
“Трябваше
да остарея, момчето ми, за да науча какво е щастие. Щастието, в крайна
сметка, е в две женски ръце. Тия, които ще те прегръщат, които ще те
държат, ще те приспиват, ще ти готвят, ще те милват, и накрая, когато му
дойде времето, ще ти затворят очите. Многото ръце те объркват. Загубено
време. Само две са ти нужни. Ще видиш и ще разбереш, когато остарееш и
ти.”
Танасис Вегос
Танасис Вегос
Понякога стига да знаеш, че има кой да те изчака, да те посрещне, да
ти прости разни неща, да ти сипе вино без да ти брои чашите, да ти завие
старателно крайчетата на одеалото, да
ти разтвори витамин сутринта и да ти стопли супата или душата, когато е
нужно.Понякога стига да знаеш, че има кой и че тебе те има някой!
А. Господинов
27 септември 2014 г.
20 септември 2014 г.
"Защото
домът не е там, където е твоят диван, дрехи или партньор. Домът е там,
където си бил най-щастлив и обичан. Където си се смял високо и си летял
още по- високо с мечтите си. Домът е там, където оставаш дете за цял
живот - с оптимизмът и вярата в себе и всеки друг. Домът е там, където
се спираш за да си починеш…''
Костадин Костов
Костадин Костов
Много приказки, малко смисъл. Не е важно колко говориш в старанието
си да се харесаш. Нито е нужно да се напъваш да си пръв сред орлите,
докато същността ти се оглежда в обикновена кокошка. Важно е защо и пред
кого отдаваш душа. Намериш ли в две очи смисъл да си кратък - обичай,
но тихо! Мълчаливостта я разбират малцина. За останалите е скришен кръг и
търсене на вина. В другия! Човек си, докато вярваш, че добротата я има.
Усмивките са навсякъде. Сълзите - по твоето лице. Истинското - насаме!
Мария Никова
Мария Никова
Eла да изсънуваме годините,
в които сме пропуснали да се обичаме.
Да си измислим наше общо минало.
( И зная , че ще бъде автентично.)
Ела да ти разкажа приказка,
за времето , което ни остава.
В което ще сме толкова много истински,
че от любов дори ще нагорчаваме.
Ела... да те целуна на разсъмване
и после дълго , дълго да ни няма.
Ела за мъничко да ти се сбъдна.
Поискай ме наистина.
И ще остана.
Сaribiana
в които сме пропуснали да се обичаме.
Да си измислим наше общо минало.
( И зная , че ще бъде автентично.)
Ела да ти разкажа приказка,
за времето , което ни остава.
В което ще сме толкова много истински,
че от любов дори ще нагорчаваме.
Ела... да те целуна на разсъмване
и после дълго , дълго да ни няма.
Ела за мъничко да ти се сбъдна.
Поискай ме наистина.
И ще остана.
Сaribiana
Не се ядосвайте. Всичко минава и заминава, и се забравя. А има толкова по-страшни неща!
Не се ядосвам за нищо!
Не се ядосвам, когато завали, а нямам чадър!
Не се ядосвам, когато изпусна автобуса, защото знам, че след него идва друг!
Не се ядосвам, когато нещо се счупи, защото всичко е поправимо, освен човешкият живот, а и незаменими вещи няма за разлика от хората, които загубим, има само може би по-нови и по-добри!
Не се ядосвам, когато срещна лоши хора – може би те си имат основателна причина да са точно такива, точно в момента, в който съм ги срещнала, а всъщност са прекрасни хора за близките си и истински приятели за някой, който има нужда от тях!
Не се ядосвам за неща, които не зависят от мен!
Не се ядосвам, че не мога да променя света около себе си, защото може би не той има нужда от промяна, а начинът по който аз гледам на него! Тогава първо трябва да променя нещо в себе си!
И аз промених – не се ядосвам за нищо!
Животът е твърде кратък, за да го живеем ядосани!
Не се ядосвам за нищо!
Не се ядосвам, когато завали, а нямам чадър!
Не се ядосвам, когато изпусна автобуса, защото знам, че след него идва друг!
Не се ядосвам, когато нещо се счупи, защото всичко е поправимо, освен човешкият живот, а и незаменими вещи няма за разлика от хората, които загубим, има само може би по-нови и по-добри!
Не се ядосвам, когато срещна лоши хора – може би те си имат основателна причина да са точно такива, точно в момента, в който съм ги срещнала, а всъщност са прекрасни хора за близките си и истински приятели за някой, който има нужда от тях!
Не се ядосвам за неща, които не зависят от мен!
Не се ядосвам, че не мога да променя света около себе си, защото може би не той има нужда от промяна, а начинът по който аз гледам на него! Тогава първо трябва да променя нещо в себе си!
И аз промених – не се ядосвам за нищо!
Животът е твърде кратък, за да го живеем ядосани!
5 септември 2014 г.
„…Човек
може да направи всичко, което поиска. Може да постигне всичко, което
пожелае. Нещата не опират до пари… Нито пък до липсата на време… Когато
искаш да постигнеш нещо велико в този живот, обикновено онова, което ти
липсва, е идея. Времето и парите приятелю, са просто оправдание, въпрос
на твоя гледна точка…”
Анди Андрюс, „Проницателят“
Анди Андрюс, „Проницателят“
31 август 2014 г.
"Да можеш да раздаваш доброта, да можеш да даряваш любовта, да си
смирен, да можеш да обичаш, да нямаш злоба и да не завиждаш! Щом Бог с
туй те е дарил, Благодари, не искай още! За теб Той най- добро е
отредил, последвай Го и му бъди помощник! Ти си една частица в света,
без която той не може, изпълнявай си с Любов дълга, бъди проводника на
светлина!" Димитрина Петрова.
25 август 2014 г.
24 август 2014 г.
22 август 2014 г.
21 август 2014 г.
"Заобикалящият ни свят е отражение на нашето вътрешно състояние. Каквото
е вътре, такова е и отвън. Когато човек преоткрие щастието вътре в себе
си, тогава той го излъчва с цялата си същност и така той го проектира в
живота си. Да бъдеш в хармония със себе си и със заобикалящата те среда
е най-голямото щастие, което човек може да изживее тук на земята, но за
да го постигне, е нужно да го заслужи със своите вяра, мисли и дела."
13 август 2014 г.
"Разочарованието
винаги идва от човека, към когото храня особено доверие. Такава е
структурата на моето съзнание. Аз съм доверчива, но не в глупашкия
смисъл, а в моралния. Мисля, че след като аз се отнасям доверчиво към
ближния си, трябва да има отговорност. Когато има разминаване, го
преживявам тежко. Боледувам. И като го изболедувам, този човек вече го
няма за мен. Изчезва. Това е нещо като смърт."
Невена Коканова
Невена Коканова
9 август 2014 г.
"О,
младост! Знаеш ли, че твоето поколение не е първото, което е бленувало
за живот, изпълнен с красота и свобода? Знаеш ли, че всички твои
предшественици са имали същите стремежи и са станали жертва на страха и
омразата? Знаеш ли също, че всички твои пламенни желания могат да бъдат
осъществени само ако ти успееш да постигнеш обич и разбирателство с
хората и животните, и растенията, и звездите, така че всяка радост да
стане твоя радост и всяка болка - твоя болка? Отвори очите, сърцето и
ръцете си и не поглъщай отровата, която твоите предци така жадно
изсмукаха от Историята. Едва тогава цялата земя ще бъде твоя родина и
твоят труд и усилия ще създават блага."
.Алберт Айнщайн
.Алберт Айнщайн
"Научих, че няма значение какво ще се случи, или колко зле изглежда
днес, животът ще продължи, и ще бъде по-добре утре. Научих, че можеш да
кажеш много за човек, с начина, по който той се занимава с три неща:
дъждовен ден, изгубен багаж и заплетени коледни лампички.
Научих, че правенето на "живот" не е същото нещо като вземане на "живот".
Научих, че животът понякога ти дава втори шанс.
Научих, че не трябва да минем през живота с ръкавица за бейзбол и на двете ръце, за да бъдем в състояние да хвърлим нещо обратно.
Научих, че когато реша нещо, с отворено сърце, аз обикновено съм взел правилното решение.
Научих, че дори когато имам болка, не е нужно да бъда сам. Научих, че всеки ден трябва да протегнем ръка и да докоснем някого. Хората обичат топла прегръдка или просто приятелска потупване по гърба.
Научих, че аз все още имам много да уча.
Научих, че хората ще забравят какво си казал, хората ще забравят какво си направил, но хората никога няма да забравят начина, по който си ги накарал да се чувстват ".
Мая Анджелоу
Научих, че правенето на "живот" не е същото нещо като вземане на "живот".
Научих, че животът понякога ти дава втори шанс.
Научих, че не трябва да минем през живота с ръкавица за бейзбол и на двете ръце, за да бъдем в състояние да хвърлим нещо обратно.
Научих, че когато реша нещо, с отворено сърце, аз обикновено съм взел правилното решение.
Научих, че дори когато имам болка, не е нужно да бъда сам. Научих, че всеки ден трябва да протегнем ръка и да докоснем някого. Хората обичат топла прегръдка или просто приятелска потупване по гърба.
Научих, че аз все още имам много да уча.
Научих, че хората ще забравят какво си казал, хората ще забравят какво си направил, но хората никога няма да забравят начина, по който си ги накарал да се чувстват ".
Мая Анджелоу
27 юли 2014 г.
Една дъщеря се оплакала на баща си:- Тате, уморих се, животът ми е тежък, срещам трудности, имам сериозни проблеми, през цялото време плувам срещу течението и вече нямам сили... Какво да правя?Вместо отговор, бащата поставил на печкататри купички с вода: в едната пуснал морков, в другата сложил яйце, а в третата изсипал кафе. След известно време, извадил от водата моркова и яйцето и налял чаша кафе.- Какво се промени? – попитал той дъщеря си.- Яйцето и моркова се свариха, а кафето се разтвори във водата – отговорила му тя.- Не дъще, така е само на пръв поглед. Погледни - твърдият морков, след варенето, омекна. Крехкото и течно яйце се втърди. Външно те не се промениха, но измениха същността си под въздействието на еднакво неблагоприятно обстоятелство – кипящата вода. Така е и с хората – силните на вид, могат да се огънат и размекнат там, където крехките и нежните само стават по-силни и твърди...- А кафето? – попитала дъщерята.- О! Това е най-интересното! Кафето се разтваря във враждебната среда и променя нея – превръща обикновената гореща вода във великолепна, ароматна напитка. Има хора особени, специални, които не се променят по силата на обстоятелствата – те променят самите обстоятелства и ги превръщат в нещо ново и прекрасно, извличайки полза и знания от различните ситуации...
24 юли 2014 г.
Ти си добро момче със смело малко сърце. Виждаш ли, има моменти в
живота, когато човек е склонен да признае тези неща и да се разнежи.
Когато всичко върви добре, човек следва своя път, без да мисли много за
тези, които го придружават, но когато всичко върви зле, когато се
чувства в безпътица, най-вече когато е стар, т.е. без вяра в утрешния
ден, човек има нужда да се опре на тези, които го обкръжават, и да се
радва, когато те са до него. - Хектор Мало
23 юли 2014 г.
21 юли 2014 г.
"Животът
ми е пълен провал, но никой не го забелязва, защото съм учтив:
постоянно се усмихвам. А се усмихвам, защото си мисля, че скриеш ли
страданието си, то изчезва. Донякъде е така: не се ли вижда, все едно го
няма, защото ние живеем във видимия свят, сред материалното и
осезаемото. Болката ми не е материална. Тя е скътана. Аз отказвам да
забележа самия себе си."
"Прозорци към света", Фредерик Бегбеде
"Прозорци към света", Фредерик Бегбеде
16 юли 2014 г.
Когато се смееш, рискуваш да изглеждаш глупав. Когато плачеш, рискуваш да изглеждаш сантиментален.
Ако протегнеш ръка и я подадеш на друг, рискуваш да се обвържеш.
Ако разкриеш чувствата си, рискуваш да се разголиш.
Ако изложиш на показ пред множеството своите идеи и мечти, рискуваш да ги изгубиш. Обичаш ли, поемаш риска да не ти се отвърне със същото. Живееш ли, рискуваш да умреш.
Ако храниш надежди, рискуваш да ги изгубиш. Човекът е свободен само ако рискува.
Ако протегнеш ръка и я подадеш на друг, рискуваш да се обвържеш.
Ако разкриеш чувствата си, рискуваш да се разголиш.
Ако изложиш на показ пред множеството своите идеи и мечти, рискуваш да ги изгубиш. Обичаш ли, поемаш риска да не ти се отвърне със същото. Живееш ли, рискуваш да умреш.
Ако храниш надежди, рискуваш да ги изгубиш. Човекът е свободен само ако рискува.
Алекс Ровира
15 юли 2014 г.
„Заспах, мислейки, че животът е Радост. Събудих се и разбрах, че животът
е Дълг. Изпълних Дълга си и открих, че животът е Радост". Работата е
проявление на Любовта, която обединява човешките същества. Чрез нея си
даваме сметка, че не можем да живеем без другите и че и другите имат
нужда от нас." Паулу Коелю
10 юли 2014 г.
9 юли 2014 г.
" БОГ ДАВА БЕЗ НИЩО ДА ОЧАКВА "
"И тъй, дайте място на Любовта да действа във вас. Това значи да дадете място на Бога в себе си. Щом допуснеш, че Бог живее в тебе, ти ще допуснеш, че Той живее във всички хора. Едно е важно: да различаваш кога Бог се проявява в тебе и кога ти се проявяваш; кога Бог се проявява в хората и кога те се проявяват.
– „По какво се познава кога се проявява Бог и кога – човек?“
"И тъй, дайте място на Любовта да действа във вас. Това значи да дадете място на Бога в себе си. Щом допуснеш, че Бог живее в тебе, ти ще допуснеш, че Той живее във всички хора. Едно е важно: да различаваш кога Бог се проявява в тебе и кога ти се проявяваш; кога Бог се проявява в хората и кога те се проявяват.
– „По какво се познава кога се проявява Бог и кога – човек?“
– Бог всякога дава и нищо не очаква."
П.Дънов
П.Дънов
" Преди да осъществи някоя наша мечта, Всемирната душа винаги ни подлага
на изпита ние, за да прецени какво сме научили по пътя към целта. Тя
прави това не защото е зла, а за да можем заедно с мечтата си да
овладеем уроците, които сме научили, вървейки към нея. Именно в този
момент повечето хора се отказват. Това е, което наричаме на езика на
пустинята "да умреш от жажда, когато палмите вече са се появили на
хоризонта". Паулу Коелю
3 юни 2014 г.
16 май 2014 г.
"Единственото
нещо, което е ценно в човека, това е неговата душа. И ако вие не
обръщате внимание на душата си, тогава на какво ще обърнете внимание?!
Ако вие не познавате своята душа, как ще познавате душите на другите
хора? Кое можете да обичате в другите хора? Душата. А пък всичко друго,
което обичате в човека, то е все едно да обичате дрехите му."
Петър Дънов
Петър Дънов
13 май 2014 г.
Ако
Ако в сърцето ти няма омраза,
а любов от него струи,
ако смехът ти е ведра зараза
и пресушава всички сълзи,
ако всичко от себе си даваш,
за да бъде някой щастлив,
ако дори когато страдаш,
си смирен и търпелив,
ако от сърце прощаваш,
и си винаги искрен,
ако от подлостта се отвращаваш
и от всяко зло си пречистен,
ако личен пример даваш
със своята доброта,
ако душата си съхраняваш
невредима в тази борба,
то заслужено ще бъдеш щастлив
и награден за своите дела,
защото си направил по-красив
и дори си променил света.
а любов от него струи,
ако смехът ти е ведра зараза
и пресушава всички сълзи,
ако всичко от себе си даваш,
за да бъде някой щастлив,
ако дори когато страдаш,
си смирен и търпелив,
ако от сърце прощаваш,
и си винаги искрен,
ако от подлостта се отвращаваш
и от всяко зло си пречистен,
ако личен пример даваш
със своята доброта,
ако душата си съхраняваш
невредима в тази борба,
то заслужено ще бъдеш щастлив
и награден за своите дела,
защото си направил по-красив
и дори си променил света.
Стефка Петкова — feeling щастлива.
12 май 2014 г.
9 май 2014 г.
8 май 2014 г.
Има хубави дни. Идват със слънце и много вяра в днешния ден. Има и
надежда, че нещо сме направили както трябва и Бог ни е подарил този
прекрасен ден. Остава да му се насладим и да благодарим за него. Но има и
дни, които са изпитание за тялото и душата. Дни, в които не виждаме
слънцето и душата не може да се справи с всички беди накуп. Дните се
редуват. След лошото винаги идва хубавото. Нищо не е вечно. Когато ни е
тежко на душата, трябва да сме силни и да не губим вяра. Казват,
че Бог изпраща трудности на тези, които обича. За да се справим с тях и
да бъдем по-силни от преди. Да отворим сетивата си за всички чудесни
знаци на природата и да се потопим в тях. Да се слеем ведно с хармонията
на вселената. Да се помолим за благоденствие и да благодарим. За
цветята, децата, всички живи същества. Благословени да са те! Велика е
силата на природата и само тя може да ни даде енергия за живот. В един
прекрасен ден.... Има толкова положителна енергия и магия, колкото за
цял един живот. Да не пропуснем да й се насладим... Един мъдрец казва: "
Има години, които задават въпроси. И години, които дават отговори." Не
се терзайте от неизвестното. Ще получите отговорите, които търсите.
Имайте търпение. Бог чува въпросите ви. И ще ви отговори. Не мислете с
тревога за утрешния ден. Животът се случва тук и сега. Не правете
грандиозни планове. Радвайте се на малките неща. Пожелайте да бъдете
щастливи- и щастието ще е в душата ви. То е ваш личен избор.
Отпразнувайте този ден. С усмивка и любов. За това, че ви има...
Ваня Ангелова
7 май 2014 г.
Знаете
ли кое е нещото без което никой не може на света? Не не е храната, не е
и водата. И въздуха не е. Това е приятелството! За какво ти е да се
храниш, ако нямаш истински приятели? За какво ти е да пиеш, когато няма с
кой да се почерпиш? За какво ти е да дишаш, когато живота е безсмислен
без приятелството? Ценете приятелите си и не позволявайте на малките
неща да ви разделят.
от @
от @
"Баба все казваше:
- Когато искаш да задържиш при себе си вечерта, в която си влюбена, винаги обличай най-сексапилната си рокля. Така тя няма да бърза да си тръгне. Ще остане толкова дълго, че накрая ще й се прииска да те люби. Единствена теб."
/из "Рошавите мисли на едно влюбено момиче", Галя Кутулева/
- Когато искаш да задържиш при себе си вечерта, в която си влюбена, винаги обличай най-сексапилната си рокля. Така тя няма да бърза да си тръгне. Ще остане толкова дълго, че накрая ще й се прииска да те люби. Единствена теб."
/из "Рошавите мисли на едно влюбено момиче", Галя Кутулева/
6 май 2014 г.
Приятелите...
Когато си с колата, при парите - приятелите ти стискат ръцете...когато
ги черпиш, те се смеят с теб...Правиш им подаръци, бързаш към тях,
вълнуваш се и държиш на тях, помагаш им в беда...Ти плачеш! Къде са днес
тези приятели?...Когато нямаш кола и си в дългове...Когато не си стъпил
на земята, а си в краката? Огледай се! Кой е заедно с теб - eто този
човек ти е подарък от съдбата! А другите, които се смяха заедно с теб и
похарчиха 1 милион с теб, днес се смеят и те обсъждат с враговете
ти...В щастието ти винаги е пълно с приятели, но когато в душата ти е
тъмно от 10 ще остане един, който ще е рамо до рамо с теб, без полза,
без причина....просто, защото в него живее душа, която без думи ще те
разбере...А на останалите - тяхната душа не струва и 1 ст. Не губи
доверието си в хората, а се огледай....виж на кого слънцето свети не
отвън, а отвътре!
ЗАПОМНИ - НЯМА 100 ПРИЯТЕЛИ, НО ИМА ЕДИН, КОЙТО Е ВЕРЕН ЗА СТОТИНА!
ЗАПОМНИ - НЯМА 100 ПРИЯТЕЛИ, НО ИМА ЕДИН, КОЙТО Е ВЕРЕН ЗА СТОТИНА!
23 април 2014 г.
26 март 2014 г.
15 март 2014 г.
Преди да осъдите живота ми,
обуйте моите обувки
и минете през пътищата,
улиците, планините и долините,
през които съм минал.
Почувствайте болката и радостта ми.
Минете през годините, които съм преживял,
спънете се в камъните, в които се спъвах.
После се изправете и минете по същия път отново,
както съм го минал аз.
Едва тогава можете да ме съдите!
Руми Мевляна
обуйте моите обувки
и минете през пътищата,
улиците, планините и долините,
през които съм минал.
Почувствайте болката и радостта ми.
Минете през годините, които съм преживял,
спънете се в камъните, в които се спъвах.
После се изправете и минете по същия път отново,
както съм го минал аз.
Едва тогава можете да ме съдите!
Руми Мевляна
Животът без любов не е живот! Не се питай, към каква любов да се стремиш
– духовна или материална, божествена или земна, източна или западна…
Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма
етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива
вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато
огънят обикне водата.
„Любов“ Елиф Шафак
„Любов“ Елиф Шафак
Дума
"Обичам те".
Трудна дума.
Тежка дума.
Голяма дума.
Рискована дума!...
И за произнасяне.
И за възприемане.
Александър Геров
Трудна дума.
Тежка дума.
Голяма дума.
Рискована дума!...
И за произнасяне.
И за възприемане.
Александър Геров
14 март 2014 г.
Уравнение
Ще бъда сутрин!
В мене ще изгрееш!
Ще бъдеш слънце
в моята душа!
Ще бъда песен,
мене ще изпееш,
когато аз,
застинал в тишина,
ще бъда в миг,
във който ще се случиш,
отнасяйки до края на света,
истината,
казана без думи -
Обичам те е равно на мълча!
Камен Илиев
В мене ще изгрееш!
Ще бъдеш слънце
в моята душа!
Ще бъда песен,
мене ще изпееш,
когато аз,
застинал в тишина,
ще бъда в миг,
във който ще се случиш,
отнасяйки до края на света,
истината,
казана без думи -
Обичам те е равно на мълча!
Камен Илиев
" В света винаги има двама души, които се търсят било сред пустинята,
било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат,
миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само
този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са
написани от една и съща Ръка. Ръката, която събужда Любовта и която е
създала сродна душа за всеки, който работи, почива и търси съкровища под
Слънцето. Защото, ако не беше така, мечтите на човешката раса нямаше да
имат никакъв смисъл. "
Паулу Коелю
Паулу Коелю
Да, такава съм — несериозна.
И понякога — невъзпитана.
Боледуват очите — от грозното.
Боледува сънят ми — от питанки.
Все грижовни хора край мен.
Все живели и много патили.
Умножавам. Уча деление...
Тази предана математика
е решила човек да ме прави.
Да направи човек и детето ми.
Но в луната вкопчена здраво,
с мъдростта се разминах на метър.
Ще почакам — да се покарате.
Къде е кошчето за съвети?
Е, визитата свърши. Със здраве!
Делим се на хора и на поети.
Камелия Кондова
И понякога — невъзпитана.
Боледуват очите — от грозното.
Боледува сънят ми — от питанки.
Все грижовни хора край мен.
Все живели и много патили.
Умножавам. Уча деление...
Тази предана математика
е решила човек да ме прави.
Да направи човек и детето ми.
Но в луната вкопчена здраво,
с мъдростта се разминах на метър.
Ще почакам — да се покарате.
Къде е кошчето за съвети?
Е, визитата свърши. Със здраве!
Делим се на хора и на поети.
Камелия Кондова
Защо така се случва много често -
привързваме се, с някой се сближим,
а след това раняваме се тежко
и нямаме кураж да си простим...
Защо така е? Кой ще отговори?
Защо е страшно да се раздадеш
на своите най-близки, скъпи хора?
Ах, как боли, когато разбереш,
че някой, на сърцето ти доверен,
внезапно и без срам те е предал,
оказал се подлец и лицемерен,
нелепо обичта ти проиграл.
Приятелството трудно се открива -
до него водят хиляди сълзи...
Защото всичко истински красиво
изстрадва се, преди да се роди...
Таня Чимбулева
привързваме се, с някой се сближим,
а след това раняваме се тежко
и нямаме кураж да си простим...
Защо така е? Кой ще отговори?
Защо е страшно да се раздадеш
на своите най-близки, скъпи хора?
Ах, как боли, когато разбереш,
че някой, на сърцето ти доверен,
внезапно и без срам те е предал,
оказал се подлец и лицемерен,
нелепо обичта ти проиграл.
Приятелството трудно се открива -
до него водят хиляди сълзи...
Защото всичко истински красиво
изстрадва се, преди да се роди...
Таня Чимбулева
Просто е...
На мен ми стигат простите неща,
които Бог на пътя ми е сложил -
паница леща, изворна вода
и топла длан в студеното ми ложе.
Да ме посреща всяка пролет с цвят,
да стъпвам боса върху орна нива...
Не искам чудесата ти, о, свят -
на мен и простотата ми отива.
Додето има в къщата ми жар
и на гърба си нося топла риза,
не ми е нужен пътят за Дакар,
ни Лувъра, ни кулата на Пиза.
Нали за първи път проплакваш гол,
понякога и в сламена постеля...
А след това е просто - хляб и сол...
И жив човек до теб - да ги споделяш...
Ники Комедвенска
които Бог на пътя ми е сложил -
паница леща, изворна вода
и топла длан в студеното ми ложе.
Да ме посреща всяка пролет с цвят,
да стъпвам боса върху орна нива...
Не искам чудесата ти, о, свят -
на мен и простотата ми отива.
Додето има в къщата ми жар
и на гърба си нося топла риза,
не ми е нужен пътят за Дакар,
ни Лувъра, ни кулата на Пиза.
Нали за първи път проплакваш гол,
понякога и в сламена постеля...
А след това е просто - хляб и сол...
И жив човек до теб - да ги споделяш...
Ники Комедвенска
12 март 2014 г.
"Добрите хора никога не свършват.
И не продават хляб и топлина
а подаряват…
милват…
и прегръщат
…целуват
и си тръгват в тишина…
Добрите хора никога не плачат,
за себе си поне
не плачат с глас.
Добрите хора
никога не грачат
с прегракнал от омраза глас…
Не им благодари!
Не искат!
Добрите хора
си отиват в благодат
с едничката вълшебна мисъл:
„Помогнах! Станах по – богат!”
/незв. автор/
И не продават хляб и топлина
а подаряват…
милват…
и прегръщат
…целуват
и си тръгват в тишина…
Добрите хора никога не плачат,
за себе си поне
не плачат с глас.
Добрите хора
никога не грачат
с прегракнал от омраза глас…
Не им благодари!
Не искат!
Добрите хора
си отиват в благодат
с едничката вълшебна мисъл:
„Помогнах! Станах по – богат!”
/незв. автор/
" - Знаете ли какво е приятелството? - попита той.
- Да - отвърна тя. - То означава брат и сестра, две души, които се докосват без да се сливат, като двата пръста на ръката.
- Ами любовта? - продължи Гренгоар.
- О, любовта - отвърна тя и гласът и затрепери. – Двама души, а сякаш са един. Мъж и жена, слети в ангел. Земен рай."
Виктор Юго, "Парижката Св.Богородица"
- Да - отвърна тя. - То означава брат и сестра, две души, които се докосват без да се сливат, като двата пръста на ръката.
- Ами любовта? - продължи Гренгоар.
- О, любовта - отвърна тя и гласът и затрепери. – Двама души, а сякаш са един. Мъж и жена, слети в ангел. Земен рай."
Виктор Юго, "Парижката Св.Богородица"
"Във вестниците, които обработвах преди време пишеше, че unfriend е
думата на 2009 ...Разприятелявам се ... С времето приятелите изчезват по
различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други
постепенно, с неудобство, извинително ... Спират да звънят. Първо не
разбираш. После започваш да проверяваш дали не ти е паднала батерията на
телефона. Остра липса в 5 следобед. В началото трае близо час, после
по-малко. Но никога не изчезва..." Георги Господинов
"... Когато е ерген, човек сякаш е сраснал с вещите в един дом; с
личните си вещи, чието минало, история, собствена стойност и символика
са му скъпи. След като се ожени, започва да живее в дом, който е сраснал
с вещите, в дом, пълен с неуредици, където не е ясно кои вещи на кого
принадлежат. Живее живот, изграден повече върху бъдещето, отколкото
върху миналото, повече върху очакванията, отколкото върху спомените. А
при развод в зависимост от това дали си онзи, който си отива, или който
остава, се оказваш в дом без вещи или пък с вещи без дом. "
"Дворецът на бълхите", Елиф Шафак
"Дворецът на бълхите", Елиф Шафак
11 март 2014 г.
Карлос: Казвал ли съм ти, кога реших,че искам да се оженя за теб?
Габи: Първият път когато ме видя на подиума?
Карлос: Не,тогава знаех,че ще спя с теб. Осъзнах го
в ресторанта на 3-та улица.
Габи: Помня това място.
Карлос: Носеше ефирна бяла рокля. И си поръча огромна порция ребърца. Изяде ги с такова удоволствие, изцапа се до лактите със сос. Имаше месо между зъбите и мазнина по косата. И когато приключи, осъзнах каква беля си. Извади си огледалцето, погледна се и изпадна в толкова звънлив, невъздържан смях. Смехът ти изпълни цялата стая... Реших, че това е смехът, който искам да слушам до края на дните си. Затова ти предложих и няма нищо общо с визията ти.
Габи: Знаеш ли аз кога реших,че искам да съм с теб завинаги?
Карлос: Не, кога?
Габи: Преди около 2 секунди.
Габи: Първият път когато ме видя на подиума?
Карлос: Не,тогава знаех,че ще спя с теб. Осъзнах го
в ресторанта на 3-та улица.
Габи: Помня това място.
Карлос: Носеше ефирна бяла рокля. И си поръча огромна порция ребърца. Изяде ги с такова удоволствие, изцапа се до лактите със сос. Имаше месо между зъбите и мазнина по косата. И когато приключи, осъзнах каква беля си. Извади си огледалцето, погледна се и изпадна в толкова звънлив, невъздържан смях. Смехът ти изпълни цялата стая... Реших, че това е смехът, който искам да слушам до края на дните си. Затова ти предложих и няма нищо общо с визията ти.
Габи: Знаеш ли аз кога реших,че искам да съм с теб завинаги?
Карлос: Не, кога?
Габи: Преди около 2 секунди.
"- Е, Луис, в края на краищата това любов ли е? Или е само похот?
- Има ли разлика?
- И още как. Любовта е да даваш, да им даваш всичко.
- А похотта какво е похотта, Алън?
- Похотта е да вземаш, да им вземаш всичко. Да вземеш всичко, без причина. Е, кое е? Даваш или вземаш?
- И двете. Искам да ѝ дам всичко. Искам да ѝ взема всичко.
- О, Луис, загубен си.."
- "Първороден грях"
- Има ли разлика?
- И още как. Любовта е да даваш, да им даваш всичко.
- А похотта какво е похотта, Алън?
- Похотта е да вземаш, да им вземаш всичко. Да вземеш всичко, без причина. Е, кое е? Даваш или вземаш?
- И двете. Искам да ѝ дам всичко. Искам да ѝ взема всичко.
- О, Луис, загубен си.."
- "Първороден грях"
10 март 2014 г.
"Cветът се променяше, невинността си бе отишла, добродетелите също.
Върху ръждясващия свят бе плъзнала тревога: какво ли не бе изгубено — и
добрите обноски, и безгрижието, и красивите неща! Жените повече не бяха
дами, а и не можеше вече да се вярва на джентълменската дума...."
/"На изток от рая", Джон Стайнбек/
/"На изток от рая", Джон Стайнбек/
"Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал.
Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна.
Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото - престанеш
ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото,
най-градивното свойство на душата. Я се сети за едно велико нещо, дето
да е направено в радост. Било книга, текст, картина. Тъгата е велико
състояние!"
Джоко Росич
Джоко Росич
Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш за някъде, да носиш
нещо, да вярваш, че те чакат, че без тебе не могат, че се взират в
далечината идеш ли. Да изненадаш света с някакво откритие...Не е
възможно да бъдеш излишен на тоя свят. И последният човек е нужен
някъде, някому, за нещо."
"Пътуване към себе си", Блага Димитрова
"Пътуване към себе си", Блага Димитрова
„...Да се любиш с жена и да спиш с нея са две не само различни, но едва
ли не противоположни страсти. Любовта се проявява не чрез плътското
желание /това желание може да се отнася за огромен брой жени/, а чрез
желание да споделиш съня си - това желание бива насочвано само към
една-единствена жена.” „Непосилната лекота на битието”
Милан Кундера
Милан Кундера
7 март 2014 г.
Да кажем "Благодаря" на изминалия ден и да го
изпратим с усмивка и добри чувства!
Всички усилия се връщат рано или късно..По един или друг начин.. Така че каквото и да правиш винаги давай най-доброто от себе си.. Раздавай се.. Без колебания и излишни, несигурни въпроси. Напред не можем да гледаме, но след време, поглеждайки назад, всичко си идва на мястото. Затова.. ако не можеш да се откажеш от нещо.. бори се за него! Бори се докрай. Дори да се окаже, че не е това, което си искал, със сигурност ще си получил десетки други плюсове, направили те по-добър човек !!!
изпратим с усмивка и добри чувства!
Всички усилия се връщат рано или късно..По един или друг начин.. Така че каквото и да правиш винаги давай най-доброто от себе си.. Раздавай се.. Без колебания и излишни, несигурни въпроси. Напред не можем да гледаме, но след време, поглеждайки назад, всичко си идва на мястото. Затова.. ако не можеш да се откажеш от нещо.. бори се за него! Бори се докрай. Дори да се окаже, че не е това, което си искал, със сигурност ще си получил десетки други плюсове, направили те по-добър човек !!!
6 март 2014 г.
Скромно
Хайде на чисто - без капка лъжа:
Да знаеш - аз съм такава.
Мога да помня до кости дъжда.
Но мога и да забравям.
Мога със дъх да полирам сервиз,
но и да чупя чинии.
Мога да бъда самия каприз.
Но и подслон при стихия.
Само със поглед изтръгваш сълза,
но като падна - не плача.
Кротка пуловер за тебе плета,
но и огради прескачам.
Мога да чакам, превърната в бряг.
Но мога и в ден най-черен
да се раздам на някой глупак.
(Ако не си ми верен).
Както износих в утробата плод -
ялова мога да бъда.
Аз съм такава - самият живот.
Ала и ...смъртна присъда.
Камелия Кондова
Хайде на чисто - без капка лъжа:
Да знаеш - аз съм такава.
Мога да помня до кости дъжда.
Но мога и да забравям.
Мога със дъх да полирам сервиз,
но и да чупя чинии.
Мога да бъда самия каприз.
Но и подслон при стихия.
Само със поглед изтръгваш сълза,
но като падна - не плача.
Кротка пуловер за тебе плета,
но и огради прескачам.
Мога да чакам, превърната в бряг.
Но мога и в ден най-черен
да се раздам на някой глупак.
(Ако не си ми верен).
Както износих в утробата плод -
ялова мога да бъда.
Аз съм такава - самият живот.
Ала и ...смъртна присъда.
Камелия Кондова
Монолог на чашка кафе
Защо избрах него ли, питаш?
Такава красива жена като мене,
по ти прилича на тебе?
Ти си по-хубав, по-умен!
Всичко при тебе е с по...
По-голяма марка кола,
по-големи връзки,
по-големи роднини,
по-голямо място
заемаш в живота.
Знаеш да се харесваш на всички,
но точно това... не ми харесва на мене.
Ти си просто рекламен,
ти си съвсем идеален,
но... извинявай, това ми е скучно!
Оглеждаш ме вещо,
навярно така си купуващ
ценните вещи - със сметка,
колко ще бъдат на мода,
е, нека завиждат там простите хора.
Аз пък обичам, когато ме гледат,
друго да има в очите отсреща,
нещо, което го нямаш, прощавай.
Ти си по-хубав, по-умен,
но не и за мене.
Келнер, плаща! Не, не ставай,
пий си кафето - ще ти изстине,
Аз тръгвам, защото не искам да чака -
той ме ревнува, обича, умира за мене!
Как само се кара, когато е гневен.
Какво още има? Пусни ми ръката!
А, защо избрах Него пред тебе ли?
Не можеш да го преглътнеш?
Ето, виждаш ли,
ти даже не можеш да губиш...
Иля Велчев
Такава красива жена като мене,
по ти прилича на тебе?
Ти си по-хубав, по-умен!
Всичко при тебе е с по...
По-голяма марка кола,
по-големи връзки,
по-големи роднини,
по-голямо място
заемаш в живота.
Знаеш да се харесваш на всички,
но точно това... не ми харесва на мене.
Ти си просто рекламен,
ти си съвсем идеален,
но... извинявай, това ми е скучно!
Оглеждаш ме вещо,
навярно така си купуващ
ценните вещи - със сметка,
колко ще бъдат на мода,
е, нека завиждат там простите хора.
Аз пък обичам, когато ме гледат,
друго да има в очите отсреща,
нещо, което го нямаш, прощавай.
Ти си по-хубав, по-умен,
но не и за мене.
Келнер, плаща! Не, не ставай,
пий си кафето - ще ти изстине,
Аз тръгвам, защото не искам да чака -
той ме ревнува, обича, умира за мене!
Как само се кара, когато е гневен.
Какво още има? Пусни ми ръката!
А, защо избрах Него пред тебе ли?
Не можеш да го преглътнеш?
Ето, виждаш ли,
ти даже не можеш да губиш...
Иля Велчев
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с
различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе една голяма
чаша и я напълни с топчета за голф. Попита студентите дали съдът е
пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха, че съдът е пълен.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.
- Сега - каза професорът, когато смехът утихна - искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща.
И продължи:
- Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите и подредите къщата. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.
Една от студентките вдигна ръка и попита:
- А какъв беше смисълът на бирата?
Професорът се усмихна.
- Радвам се че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха, че съдът е пълен.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.
- Сега - каза професорът, когато смехът утихна - искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща.
И продължи:
- Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите и подредите къщата. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.
Една от студентките вдигна ръка и попита:
- А какъв беше смисълът на бирата?
Професорът се усмихна.
- Радвам се че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири.
"Целия си живот съм прекарала като риба в аквариум, в безопасност зад
стъклото, зад прозрачната, но и непреодолима преграда. Можех да
наблюдавам бляскавия свят отвън и да си представям себе си в него, ако
искам.
[...] Струва ми се, че съм привикнала със стъклото и се ужасявам, че когато то се счупи, когато остана самичка, ще се излея насред непозната шир и ще започна да се мятам безпомощно, изгубена и жадна за глътка въздух."
"А планините ехтяха", Халед Хюсейни
[...] Струва ми се, че съм привикнала със стъклото и се ужасявам, че когато то се счупи, когато остана самичка, ще се излея насред непозната шир и ще започна да се мятам безпомощно, изгубена и жадна за глътка въздух."
"А планините ехтяха", Халед Хюсейни
Тиха нежност във нощи сатенени
С тихи стъпки пресичам нощта,
към съня ти вървя, Обич моя.
Сред безумния бяг на света,
само там мога днес да съм твоя.
И прости, че за тебе не бях
тиха нежност във нощи сатенени,
че прегръщах по-тежкия грях
да сънувам, че ти си до мене.
Да се вглеждам във други очи,
да жадувам за твоите само,
да потъвам в море от лъжи,
а да знам - само себе си мамя.
Днес без теб съм горчива луна,
единаци по мене ще вият.
Днес съм сянка безплътна в нощта
и от себе си в мрака се крия.
И след толкова мъртви мечти,
нищо друго след теб не остана -
само вечност от нощи и дни
и душата ми разпиляна.
Мария Вергова
С тихи стъпки пресичам нощта,
към съня ти вървя, Обич моя.
Сред безумния бяг на света,
само там мога днес да съм твоя.
И прости, че за тебе не бях
тиха нежност във нощи сатенени,
че прегръщах по-тежкия грях
да сънувам, че ти си до мене.
Да се вглеждам във други очи,
да жадувам за твоите само,
да потъвам в море от лъжи,
а да знам - само себе си мамя.
Днес без теб съм горчива луна,
единаци по мене ще вият.
Днес съм сянка безплътна в нощта
и от себе си в мрака се крия.
И след толкова мъртви мечти,
нищо друго след теб не остана -
само вечност от нощи и дни
и душата ми разпиляна.
Мария Вергова
"И тъкмо когато топлото време ме подлъгваше да бъда ефирна и нежна, да
обличам най-слънчевите рокли от гардероба си, и то вземе, че се разсърди
и разфучи като ядосано женище. Ту дъждовно, ту мартенско снежно. В
такива дни винаги се сещах какво ми казваше баба: - Март, е женски
месец, чедо. С непостоянен характер. Ту се сърди, ту се смее. Затова
открай време март си отива с достойнство."
"Рошавите мисли на едно влюбено момиче", galia.k
"Рошавите мисли на едно влюбено момиче", galia.k
5 март 2014 г.
"Гневът й утихна и премина в нещо по-лошо - нещо, което никога не бях
виждал в нея: примирена, пораженческа тъга. Знаех, че е грях да
предизвикваш такова чувство у жена, у всяка жена. И докато гледах как
малката й усмивка угасва, знаех, че рано или късно ще си платя за това."
"Шантарам"- Грегъри Дейвид Робъртс
"Шантарам"- Грегъри Дейвид Робъртс
Баба и дядо се скарали и сърдитата баба решила да накаже дядото като не
му говори. На другия ден дядото напълно забравил за снощната караница,но
бабата сърдито не продумвала и дума. Какво ли не правил дядото,но не
могъл да промени настроението на жена си и тя все така сърдито мълчала.
Накрая той започнал да рови по шкафовете и чекмеджетата. Бабата го
гледала,гледала, но накрая не издържала и го попитала:
-Какво ровиш там стар глупако!-троснала се бабата.
-Слава Богу,намерих го - ухилил се дядото.
-Твоят глас!-казал мило дядото...
-Какво ровиш там стар глупако!-троснала се бабата.
-Слава Богу,намерих го - ухилил се дядото.
-Твоят глас!-казал мило дядото...
Абонамент за:
Публикации (Atom)