"И тъкмо когато топлото време ме подлъгваше да бъда ефирна и нежна, да обличам най-слънчевите рокли от гардероба си, и то вземе, че се разсърди и разфучи като ядосано женище. Ту дъждовно, ту мартенско снежно. В такива дни винаги се сещах какво ми казваше баба: - Март, е женски месец, чедо. С непостоянен характер. Ту се сърди, ту се смее. Затова открай време март си отива с достойнство."

"Рошавите мисли на едно влюбено момиче", galia.k