" Сега изведнъж видях, че можех да бъда нещо за някого, просто защото бях до него и той бе щастлив, просто защото бяхме заедно. Изговориш ли го, звучи много просто, но ако се размислиш, то всъщност е огромно, безкрайно … То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за Любовта, за друг човек обаче може."
"Трима другари"
Ерих Мария Ремарк
Място, което ще докосне съзнанието ти и поне малко ще те обогати духовно. А за някои това би бил шанс да "блеснат интелектуално". Приятно четене.
28 февруари 2014 г.
"Децата имат нужда да виждат около себе си ръцете на близките си - жилестите, изстрадали ръце на дядовците, треперещите работливи ръце на бабите; розовите поддържани майчини длани, силните бащини пръсти и пухкавите китки на братчетата и сестричките; да виждат ръцете - които галят, които наказват справедливо, които работят, свирят, рисуват, шият, готвят, пишат - ръцете, които творят, които създават сигурност и обич."
"Да се родиш виновен", Ана Боянова
"Да се родиш виновен", Ана Боянова
Истината винаги е истина, независимо колко усилия ни струва понякога, за да я изречем и колко грозно може да звучи. Лъжата винаги е лъжа, без значение колко красиво е казана. Затова, колкото и да ни е трудно винаги трябва да казваме истината, защото веднъж изгубили доверие, трудно може да бъде спечелено отново.
„Има хора, които идват в живота ти изведнъж. Появяват се с рицарските си доспехи. Влизат плахо, но озаряват всичко на мига. И макар да знаеш, че един ден ще трябва да си тръгнат ти си пожелаваш да не съществува такъв ден. Те успяват да върнат усмивката на лицето ти и да я задържат там. Тези хора не влизат с взлом в теб, не крадат от същността ти, не те унищожават. Те не се възползват от теб. Те влизат толкова дълбоко в душата ти и за първи път не е плашещо да се довериш напълно на някого, да допуснеш някого наистина близо до себе си.Тези хора идват, за да ти покажат различните нюанси на любовта. Идват, за да разбият стереотипите и да ти покажат, че истинската обич съществува – онази от приказките и филмите с happy ending-а,онази вечната, силната, от нищо неразрушимата, онази, за която си мечтал в толкова много от тъмните си нощи. Те те приемат такъв какъвто си – истински. Не искат от теб да се променяш. Обичат те безкрайно силно – без много думи - с топлината си, с разбирането, с допирът си, с погледа... С тях споделяш абсолютно всичко и едновременно нищо. Те познават само по тона на гласа ти какво е стаено в душата ти. Въпреки всичко те са тук, сега...и винаги !С тях чувстваш повече, виждаш повече, искаш повече.....
27 февруари 2014 г.
„Да отлагаш е просто глупаво. Утре пак ще трябва да решиш, така че защо не днес? Нима мислиш, че утре ще си по-мъдър? Нима мислиш, че утре ще си по-жизнен? Нима мислиш, че утре ще си по-млад, по-свеж от днес? Утре ще бъдеш по-стар и смелостта ти ще е по-малка; утре ще си по-опитен и хитростта ти ще е по-голяма; утре смъртта ще е по-близо - и ще започнеш да се колебаеш и да се страхуваш повече.
Никога не отлагай за утре. Кой знае, утре може да дойде, а може и да не дойде. Ако трябва да решаваш, трябва да решиш в този момент."
ОШО
Никога не отлагай за утре. Кой знае, утре може да дойде, а може и да не дойде. Ако трябва да решаваш, трябва да решиш в този момент."
ОШО
"Когато баба ми четеше приказката за вълшебната фея, си представях, че това е мама. Често я сънувам, приседнала на креватчето ми, да ме милва. Не мога да различа добре лицето й, но много ясно чувам нежния й говор.
- Обичам те, момчето ми - любящо прошепва тя. - Още малко остана, миличко, и скоро ще се видим.
Аз протягам ръце, за да я прегърна, но все не успявам да я достигна и се събуждам. Сетне светвам нощната лампа, взимам портрета със снимката й и дълго я съзерцавам..."
"Мама има най-хубавия глас", Константин Стоянов-Окела
- Обичам те, момчето ми - любящо прошепва тя. - Още малко остана, миличко, и скоро ще се видим.
Аз протягам ръце, за да я прегърна, но все не успявам да я достигна и се събуждам. Сетне светвам нощната лампа, взимам портрета със снимката й и дълго я съзерцавам..."
"Мама има най-хубавия глас", Константин Стоянов-Окела
Зная защо не спиш
Точно в тази любов (побелялата) - няма невинни.
Нито ти - нито аз сме готови за нея, обаче -
точно нас е нарочила и задъхано ни настигна.
Ако някой посмее... ако някой от нас я разплаче...
Ако някой от нас я докосне с неправедни пръсти
и (човеци сме, боже, и грешим - по наследство от рая) -
този път непременно от сълзата светът ще се пръсне.
И обърнати риби ще са нямата песен на Края.
Ако някой от нас (по човешки) излъже, защото...
има много причини - благородни и други подобни...
точно тази любов, неподвластна въобще на живота,
ще си тегли куршума - няма даже да я запомним.
Ако някой погази с лоша дума прозрачната дреха,
тази същата, дето пред леглото ни нощем съблича -
сто изпити бутилки ще са само безплодна утеха
пред потопния ужас, че сме чужди и необичани.
Затова в полунощ, като пазиш съня ми спокоен,
приютен под ръката ти мъжка, с изтръпнали пръсти -
знаеш сам, точно в тази любов има двама виновни.
И защото обичам - ме заместваш до утре.
На Кръста.
Камелия Кондова
Нито ти - нито аз сме готови за нея, обаче -
точно нас е нарочила и задъхано ни настигна.
Ако някой посмее... ако някой от нас я разплаче...
Ако някой от нас я докосне с неправедни пръсти
и (човеци сме, боже, и грешим - по наследство от рая) -
този път непременно от сълзата светът ще се пръсне.
И обърнати риби ще са нямата песен на Края.
Ако някой от нас (по човешки) излъже, защото...
има много причини - благородни и други подобни...
точно тази любов, неподвластна въобще на живота,
ще си тегли куршума - няма даже да я запомним.
Ако някой погази с лоша дума прозрачната дреха,
тази същата, дето пред леглото ни нощем съблича -
сто изпити бутилки ще са само безплодна утеха
пред потопния ужас, че сме чужди и необичани.
Затова в полунощ, като пазиш съня ми спокоен,
приютен под ръката ти мъжка, с изтръпнали пръсти -
знаеш сам, точно в тази любов има двама виновни.
И защото обичам - ме заместваш до утре.
На Кръста.
Камелия Кондова
Абонамент за:
Публикации (Atom)