"Когато баба ми четеше приказката за вълшебната фея, си представях, че това е мама. Често я сънувам, приседнала на креватчето ми, да ме милва. Не мога да различа добре лицето й, но много ясно чувам нежния й говор.
- Обичам те, момчето ми - любящо прошепва тя. - Още малко остана, миличко, и скоро ще се видим.
Аз протягам ръце, за да я прегърна, но все не успявам да я достигна и се събуждам. Сетне светвам нощната лампа, взимам портрета със снимката й и дълго я съзерцавам..."

"Мама има най-хубавия глас", Константин Стоянов-Окела