Точно в тази любов (побелялата) - няма невинни.
Нито ти - нито аз сме готови за нея, обаче -
точно нас е нарочила и задъхано ни настигна.
Ако някой посмее... ако някой от нас я разплаче...
Ако някой от нас я докосне с неправедни пръсти
и (човеци сме, боже, и грешим - по наследство от рая) -
този път непременно от сълзата светът ще се пръсне.
И обърнати риби ще са нямата песен на Края.
Ако някой от нас (по човешки) излъже, защото...
има много причини - благородни и други подобни...
точно тази любов, неподвластна въобще на живота,
ще си тегли куршума - няма даже да я запомним.
Ако някой погази с лоша дума прозрачната дреха,
тази същата, дето пред леглото ни нощем съблича -
сто изпити бутилки ще са само безплодна утеха
пред потопния ужас, че сме чужди и необичани.
Затова в полунощ, като пазиш съня ми спокоен,
приютен под ръката ти мъжка, с изтръпнали пръсти -
знаеш сам, точно в тази любов има двама виновни.
И защото обичам - ме заместваш до утре.
На Кръста.
Камелия Кондова
Няма коментари:
Публикуване на коментар